Сляпата страна

                                                        Сляпата страна

Доста често много от нас живеят изпъстрен с емоций живот, но малко виждат и другата, сляпа страна. По начало сляпата страна е онази другата част от живота която много така и не виждат.Всички живеем в разкош и с милиони приятели

 но никой не си е задавал въпроса кой е там....
   Слънцето се появяваше над Ню Йорк . Беше рано сутринта когато колите започнаха да пъплят по улиците като малки буболечки, тръгнали към крайната си цел. Времето бе топло- краят на май донесе на нюйоркчани слънчево и горещо време.
  Бруклинският мост усети първите топли слънчеви лъчи, които го погалваха , сякаш беше наивно момче, което усещаше момичешка ласка и се поддаваше. Скоро бе напълно огрян от жестоката светлина на слънцето и цял Ню Йорк се пробуди.
   Някъде из многобройните апартаменти на Бруклин, слъчевите лъчи докоснаха е една неподредена стая. Eдна руса главица недоволно се скри под завивките София Бел беше на 17 и мразеше да става рано, но за сметка на това тази сутрин имаше цел заради която трябва да стане - имаше да представя монолог пред класа си.

   Тя се изправи бавно, заедно със страшното главоболие, което туптеше в главата `и.  Огледа се и направи уморена гримаса, като погледа `и попадна на ученическата униформа, която стоеше закачена на вратата на гардероба. Майката на Софи- Кларис отново се беше погрижила всичко с дрехите на дъщеря `и да се наред. Тя стана от леглото като се замъкна до кухнята и за нейна изненада откри, че за закуска имаше бекон заедно с препечени филийки и сок от праскови. Приближи към кафе- машината и откри някакъв лист сгънат на 2. Отвори го и зачете на глас:
„- Съкровище с баща ти ни се наложи да излезем рано. Ще се приберем късно вечерта, униформата ти е закачена на гардероба и се нахрани преди да излезеш.
                                                                              С обич: Кларис и Давид”
- Защо ли не съм изненадана!- засмя се леко момичето и седна на масата.
 Хапна съвсем на бързо. Пъхна всичко в съдомиалната машина и изтича в стаята си.  Облече униформата, откри някакви ниски обувчици, които очудващо се вписваха, грабна чантата си и излезе от апартамента.

   Пред двадесет етажния блок стоеше паркиран червен миникупър, а на лявата му врата се бе подбпряло русокосо момиче, което потропваше нервно с крак.  Непозната беше висока и слаба, сините `и очи нервно шаваха и оглеждаха отминаващите я хора.. Не след дълго се появи и тя, драги читатели, нашата скъпа София се появи задъхана, като се усмихна щом видя  момичето.
- Кари, не ти ли стига, че си достатъчно висока, че и токчета обуваш, а?- засмя се леко тя като прегърна приятелката си.
- Сега, не филосоствай, ами се качвай и да потегляме, че ще закъснеем!- Карина прегърна момичето и двете се качиха в автомобила.
  Карина Роземберг бе една от най- добрите улични танцьорки и макар и да бе само на 17 преподаваше танци на жителите на бедните квартали.
   Двете момичета потеглиха, докато се движиха по Бруклинския мост Кар реши да проговори.
- Днес след осмия час какво смяташ да правиш?
- Ами не знам.. Ние последния час имам с класната, сигурно ще остана да говоря с нея за малко след представянето на монолога и най- вероятно ще се забавя малко. Защо питаш?

- Ох, Софи нали ти бях обещала да те запознавая с него! – изпуфка ядосано Карина като настъпи по- силно педала за газта.
- Да, съвсем бях забравила. Ще се опитам да се измъкна по- рано, но не мога да ти обещая.

  - Моля те Софи!- започна да `и се моли Карина, като направи кучешка физиономия.
- Казах добре, ще излъжа нещо и ще се измъкна. Ти ме чакай пред училище!- усмихна се топло София като погледна с усмихнат поглед приятелката си.
- Ти си златна! Как още не си си намерила приятел не знам. Толкова си различна от всички други, които познавам. Погледни мен- бягам от часове, ходя без домашни, през три дни си сменям гаджетата, а ти? Ти си стоиш у дома или се разхождаш в Сентръл Парк, ходиш до библиотеката и четеш, толкова си напред с нещата, надживяла си годините си! Малко хора са като теб съкровище мое!- Карина погледна с топлина в очите спътничката си.
- Това няма значение, а сега карай по- бързо защото наистина ще закъснеем и тогава тежко и горко ни! Какъв ти е първия час?
- Алгебра...- промърмори тихо шофьорът след което настъпи дълга и тягостна тишина.-  Няма да ходя!
-Карина!- извика недеволно София.- Как няма да ходиш? Едва сме началото на май, а има още месец до завършването! Трябва да ходиш, не ме интересува, днес следобед аз е ти помагам със задачите и без това нямам друа работа.
- Имаш работа- да те запозная с гаджето ми!- кимна твърдо Кари.
- Дам, добрее! Хайде карай де!- промърмори нервно София.
  След около двадесет минути бяха в училище и естстевено, не закъсняха. Софи успя да накара Карина да влезе в час по Алгебра, а тя тичешком отиде до стаята по химия. Влезе като седна на първия свободен чин, който успя да хване окото `и.
- Пак ли си бягала?- подшушна и Лорелайн, която тъкмо се настаняваше до Софи
- Не питай, направо е трагично положението!- и тогава учителката влезе.
    Часовете започнаха да се предвижват малко, по- малко. Химия, Геометрия, География, Психология и логика и други, докато последния час не дойде. Всички запонаха да влизат в стаята когато Мис Роузхуд спря Софи на вратата.
- София може ли да поговорим след часовете?
- Госпожо Роузхуд, моля да ме извините, но няма да мога за остана след часовете, ако има възможност сега да поговорим?- направи мил поглед русото момиче.
- Добре..- учителката изведе София в коридора.- Има един ученик, който изостава с материала и ме попита дали има възможност някоя да му помогне...

- Знаете, че това е против правилата!- прекъсна я ученичката.
- Софи, говорих и с директорката, никой нищо няма да разбере.
- Да не би да ми намеквате за любимеца`и?
- Става дума за същия госпожице Бел...- София чу строгия глас на диретор Медисън зад гърба си и се обърна.- Господин Уилямс е много изостанал с материала, а ти си една от най- добрите учинечки по език и искам ти да му помогнеш да напредне с него.
- Госпожо директор, той е с година по- голям от мен, не съм запозната с учебната им програма-

- Не се тревожи Софи, аз ще ти покажа материала им, предлагам не утре, а в другиден да започнете, аз ще говоря с Александър.- усмихна се учителката.


ПС- Утре следващата част :)