Любов на ръба на пропаст

Тя погледна към пропастта- не изпитваше нищо. Всички нейни чувства бяха изчезнали, сърцето `и бе пустош. Опита се да си спомни точно в кой момент се бе влюбила и тогава си спомни деня в който постави уговорката.....В залата бе горещо. Всички бяха започнали да излизат когато учителката я спря.- Софи остани за момент.. Сашо ти също...Те двамата се спогледаха неразбиращо. Седнаха на пода като погледите им се срещнаха. Александър я погледна и видя неспокоен пламък в пъстрите `и очи, а тя се изненада от черния му спокоен поглед. Учителката ги погледна строго.- Знам, че вие двамата не се обичате, за това винаги се старая да не ви слагам заедно когато танцувате, но този път директорката иска да ви види заедно...- Не,няма да танцувам с него! -София подскочи като попарена.- Госпожо, моля ви, не ни карайте да правим това!- момчето също се изправи и замоли учителката си.- Знам, но моля ви... От това зависи и моята работа, ако до месец не покажете танц аз ще съм изгонената!-Добре, ще танцувам с него, но при едно условие.. Софи погледна и двамата.- И какво е то?-Да не се влюбваш в мен!-Хаха, ти вярваш ли си?- Александър я погледна пренебрежително.- Сам ще видиш!И наистина започнаха да тренират. В танца им липсваше чувство, но с времето наистина го направиха. Вложиха сърцата си и успяха. След края на концерта той я настигна.- Соф, може ли да поговорим?- Не сега Сашо, изморена съм...- Аз....- започна той несигурно.- Не, сега. Мисля, че Наталия те чака.. - София се усмихна леко и след това продължи напредТой я гледаше докато тя се отдалечаваше. Възхищаваше се на блясъка на косата `и и на галантната `и походка. О, да, беше се влюбил в нея, но така и не успя да го признае...И тя го осъзнаваше чак сега когато стоеше на ръба на пропастта. Осъзна, че в онзи момент, когато тя го отхвърли, той е искал да `и признае. Русата `и коса се развяваше от силния вятър а черната и туника се сливаше с нощта. Бе на ръба очно на ръба и беше готова да скочи. Затвори очи и се приготви да умре когато нечия ръка я сграбчи и тя се озова в обятията на някого. Парфюмът `и беше познат- онзи опияняващ аромат, който и навя спомени за него. Тя отвори очи и го видя. Той е гледаше със страх сякаш току що щеше да я загуби. Черните му очи светеха, приличаха досущ на нощното на нощното небе.- Никога повече, никога не прави това! -И защо да не го правя? Аз... Обичам те!- тя го погледна с насълзени очи и отново потъна в очите му. Усети как горещите сълзи се спуснаха по бузите `и като малки реки.Той се усмихна с лека, крива усмивка и изтри сълзите `и.- Ето това чакам да чуя от месец, да чуя, че ме обичаш, защото и аз те обичам. Не спазих договора ни, влюбих се в теб още първата седмица и Наталия не означава нищо за мен.След това той я пое в обятията си и останаха така. Там, на сред нощта...