Оттук животът на
двамата наистина се промени. София не остава още дълго в склада, побърза да си
тръгне, защото имаше много домашни, а Макс изчезна веднага след като се запозна
с нея. Същата вечер телефона `и позвъня.
- Да?
- Софи, обажда се госпожа Роузхуд. Става въпрос за утрешния урок...
- Госпожо, нали се разбрахме за утре след часовете?
- Да, но и господин Уилямс ще е там, иска да се види с теб колкото е възможно по- скоро!- гласът на мис Роузхуд прозвуча властно и се покачи с няколко тона нагоре.
- Добре, значи утре в два и четиридесет и пет, след като свърша в двеста и петнадесета стая?- предложи ученичката.
- Да, перфекктно. Приятна вечер.- след което преподавателката затвори телефона.
Ученичката затвори тетрадката си по география и се хвърли на леглото. Защо ли се съгласи да помага на момче от горния курс? А, да, защото бе любимец на директорката. Тя не стоя още дълго, бе много изморена и легна.
- Да?
- Софи, обажда се госпожа Роузхуд. Става въпрос за утрешния урок...
- Госпожо, нали се разбрахме за утре след часовете?
- Да, но и господин Уилямс ще е там, иска да се види с теб колкото е възможно по- скоро!- гласът на мис Роузхуд прозвуча властно и се покачи с няколко тона нагоре.
- Добре, значи утре в два и четиридесет и пет, след като свърша в двеста и петнадесета стая?- предложи ученичката.
- Да, перфекктно. Приятна вечер.- след което преподавателката затвори телефона.
Ученичката затвори тетрадката си по география и се хвърли на леглото. Защо ли се съгласи да помага на момче от горния курс? А, да, защото бе любимец на директорката. Тя не стоя още дълго, бе много изморена и легна.
На другия ден
Сои отиде на училище но се чувстваше различно- коремът и бе свит на топка и не
можеш да събере мислите си. Не пътува с Карина- приятелката `и се бе разболяла
но за сметка на това сутринта пред дома си момичето откри Максимилиан.
- Макс какво правиш тук?
- Карина ми се обади и ми каза че няма кой да те заведе до училище и ме изпрати.- усмихна се невинно момчето.
- Ами добре, ама няма как да се кача на мотора, страх ме е!
- Хайде София качвай се или ще ходиш пеша до училище.
Момичето се качи на мотора и потеглиха. Максимилиан усещаше как тя трепери, но и усещаше аромата на парфюма `и- карамел. Той го омая достатъчно добре и уви мозъка му в пелена от мъгла. Не след дълго те спряха пред училището. Усети, че спътничката му беше заспала и се засмя леко.
- Софи, знам, че съм красив, но те моля да ме пуснеш.- промърмори тихо момчето, но достатъчно, че да събуди София.
Тя се размърда и се изненада.
- Извинявай Макс, явно сънят наистина ме преследва.- тя слезе от мотора, но тагава Максимилиан я хвана за китката.
- Ще ми липсваш. Знаеш ли Софи, аз... Вчера като те видях и останах омаян от красотата ти.- след това я целуна съвсем нежно по бузата.
София се изненада и също го целуна по дясната буза като се усмихна и се сбогува с него, с уговорката, че след като свърши с урока, той ще я вземе.
През това време, от директорския кабинет госпожа Мейсън ги видя. Тя присви леко очи, като се добра до телефона и набра някакъв номер.
- Добър ден, госпожа Бел? Да обажда се госпожа Мейсън, да има проблеми с дъщеря ви....- и директорката разказа всичко, което е видяла.
През този ден Бел не беше съсредоточена. Мислите `и постоянно летяха при Максимилиан, който през това време търгуваше на черния пазар.
- Казах ти, че не ме интересува, повече от сто няма да дам за стоката!- изкрещя той в лицето на дилъра.
- Чуй ме Лефонт, не е мой проблем, че си наркоман! 120 или няма да получиш!- промърмори задоволено дилъра.
- Добре... – момчето изавди 120 долара от джоба на дънките си и ги хвърли на дилъра като взе пликчето с белия прах.
Излезе от склада, като извади телефона си и набра някого.
- Ало? Себастиан, Макс е! Кога ще мога да я доведа? Много добре.. Да, да взех го. Добре, чао.
- Макс какво правиш тук?
- Карина ми се обади и ми каза че няма кой да те заведе до училище и ме изпрати.- усмихна се невинно момчето.
- Ами добре, ама няма как да се кача на мотора, страх ме е!
- Хайде София качвай се или ще ходиш пеша до училище.
Момичето се качи на мотора и потеглиха. Максимилиан усещаше как тя трепери, но и усещаше аромата на парфюма `и- карамел. Той го омая достатъчно добре и уви мозъка му в пелена от мъгла. Не след дълго те спряха пред училището. Усети, че спътничката му беше заспала и се засмя леко.
- Софи, знам, че съм красив, но те моля да ме пуснеш.- промърмори тихо момчето, но достатъчно, че да събуди София.
Тя се размърда и се изненада.
- Извинявай Макс, явно сънят наистина ме преследва.- тя слезе от мотора, но тагава Максимилиан я хвана за китката.
- Ще ми липсваш. Знаеш ли Софи, аз... Вчера като те видях и останах омаян от красотата ти.- след това я целуна съвсем нежно по бузата.
София се изненада и също го целуна по дясната буза като се усмихна и се сбогува с него, с уговорката, че след като свърши с урока, той ще я вземе.
През това време, от директорския кабинет госпожа Мейсън ги видя. Тя присви леко очи, като се добра до телефона и набра някакъв номер.
- Добър ден, госпожа Бел? Да обажда се госпожа Мейсън, да има проблеми с дъщеря ви....- и директорката разказа всичко, което е видяла.
През този ден Бел не беше съсредоточена. Мислите `и постоянно летяха при Максимилиан, който през това време търгуваше на черния пазар.
- Казах ти, че не ме интересува, повече от сто няма да дам за стоката!- изкрещя той в лицето на дилъра.
- Чуй ме Лефонт, не е мой проблем, че си наркоман! 120 или няма да получиш!- промърмори задоволено дилъра.
- Добре... – момчето изавди 120 долара от джоба на дънките си и ги хвърли на дилъра като взе пликчето с белия прах.
Излезе от склада, като извади телефона си и набра някого.
- Ало? Себастиан, Макс е! Кога ще мога да я доведа? Много добре.. Да, да взех го. Добре, чао.
Няма коментари:
Публикуване на коментар